Екскурзия в Истанбул – вратата към Ориента

В края на месец май месец дойде време за дългоочакваната ни екскурзия в Истанбул. Истанбул е от онези градове, които трудно се решаваш да посетиш, но все пак успяваш, посещаваш и го, а после броиш месеците до следващата ви среща. Върнах се там след по-малко от година и смятам съвсем скоро да го направя отново.

Ден първи – разходка по Босфора

Намерихме си хотел с уникална гледка към Златния рог, където отседнахме за три нощувки. Времето е достатъчно да видиш акцентите на града, особено ако вече си бил и познаваш устройството на транспорта.

Пристигнахме относително късно и решихме, че първия ден ще го караме по-леко и ще се разходим с корабче по Босфора. Тъй като бяхме закъснели за ежедневния тур, си взехме частен на по-малка лодка, но много ни хареса! Цената му беше 20 лири вместо 12, така че разликата не е кой знае какво. Такива разходки по Босфора се предлагат от много компании на всеки кръгъл час, или на всеки два часа взависимост от компанията.

Вечерта хапнахме в страхотния Deluxe Golden Horn Restaurant с гледка към джамиите Света София и Султан Ахмед. Ресторантът си заслужава за гледката, въпреки че храната не е най-добрата в Истанбул.

Истанбул, ден втори – обиколка на Златния рог

Първият пълен ден от екскурзията си отделихме на разглеждане на стария Истанбул и зоната на Златния рог. За придвижване използахме наземния трамвай, който е климатизиран и има спирки до всяка забележителност в Златния рог.

Първата ни спирка разбира се беше Света София – един от символите не само на Истанбул, но и на Турция изобщо. Построена е като християнски храм, превърнат по-късно в джамия, а днес музей, Света София пленява всеки турист с внушителността си.

Вътре тече сериозна реставрация, но все пак може да се обиколи и разгледа архутектурата й, а и е начин за бягане от жегата. Ако забележите струпване на хората, най-вероятно са до стената с издълбана дупка, в която си завърташ палеца. Вярва се, че този жест сбъдва желание. Удоволствието да видиш Света София отвътре струва 60 лири.

На излизане от Света София се ориентирахме към другата джамия в съседство – Султан Ахмед, или т.нар. Синя Джамия. Тя е известна като първата джамия с шест минарета в Османската империя и размерите й са внушителни и до днес.

Можете да се наредите на опашка, за да влезете и разгледате отвътре, но ще ви накарат да се събуете. Самото чакане на опашката е не повече от 15 минути средно. За разлика от Света София, тук вход няма.

След двете джамии се отправихме към двореца Топкапъ.

Името идва от големите топове издигнати пред портата, а самият дворец е два пъти по-голям от Ватикана, според уикипедия. Влизайки в двореца се пренасяш близо 400 години назад във времето и наистина си представяш как са живяли хората тогава.

Изключително много ни впечатли помещението за четене, както и гледката към Босфора разкриваща се от терасата на сарая.

За да разгледате двореца отвътре се плащат 60 лири, в противен случай можете да влезете през парадния вход и да се разходите в парка около него. На излизане от парка се озоваваме пак на площада с джаммите и решаваме, че ще посетим известните цистерни Йеребатан. Те са най-добре запазеното водохранилище на Истанбул и една от причините в миналото градът да е бил непревземаем – осигуряването на достъп до питейна вода.

Стигайки до края на помещението видяхме две колони с лика на Медуза. Не е ясно как и поради каква причина са се озовали на това място.

Тъй като вече бе станало 16:30, се ориентирахме към прибиране към хотела, като по пътя минахме през Египетския базар. Пазарът на подправките както още му казват е сходен на Капалъ Чарши, но доста по-малък и ароматен. Задължително правило е да се пазарите – например ние си взехме чай за 200 вместо 280 лири!

Завършихме първия ден с вечеря в ресторант Güney в подножието на Галата. Препоръчвам го на всеки, който обича турска скара!

Истанбул, ден втори – Кадъкьой и Таксим

След хиперактивния първи ден от екскурзията, забавихме темпото. Вторият ден в Истанбул започна с посещение на Долмабахче сарай. Разположен е на Босфора и е по-голям от Топкапъ сарай. Казват, че вътре е по-красив и от Версай. Ние си взехме билет само за харема, но ако се закупи билет за обиколка на целия дворец.

След бързо хапване в Simit Saray, се запътихме към азиатската част на Истанбул. Тук имахме двоумене дали да посетим нея или Принцовите острови, но решихме тях да оставим за следващия път. До азиатската част се стига най-лесно по вода, като вариантите са корабче или подводната метро линия Marmara. Ние използвахме и двете – метро на отиване, и корабче на връщане. Цените бяха 5 и съоветно 3 лири за метро и корабче.

Азиатски Истанбул носи много по-ориенталско усещане. Температурата беше над 30 градуса и жаркото слънце в комбинация със запрашените улици подсилваха пустинното усещане. През 100 метра имаше малко щандче, от което човек може да си вземе вода или геврек за 1-1.5 лири. Всъщност, цените бяха доста по-ниски сравнено с европейската част на града изобщо.

Запътихме се директно към квартал Мода (Кадъкьой). Според Tripadvisor е нещо като нашия квартал Капана в Пловдив. Не съжалихме!

Останахме супер очаровани от това колко китно, зелено и подредено беше всичко в Мода. Всъщност, по някое време дори загубихме представа че сме все още в Истанбул, а гледката на мен лично напомни на Сан Диего.

Тъй като Мода се намира на ръба на Истанбул, почти врязано в морето, гледките, които се разкриваха бяха взимащи дъха. След кратък отдих в крайбрежния парк, където впрочем стотици хора бяха потърсили сянка, отидохме за нещо разхлаждащо в близкия Starbucks.

На връщане си взехме корабче, благодарение на което се освежихме от морските пръски.

След като слязохме в Истанбул се насочихме директно към кулата Галата

Бързахме, тъй като вече беше следобед, а държахме да се качим преди залез слънце. Качването до върха на кулата струва 30 лири, но си заслужава всяка една от тях! 360-градусовата гледка на града е възхитителна и могат да се намерят много подходящи места за незабравими снимки.

На върха има 360-градусов панорамен ресторант, но не разчитайте на гледка тъй като тя е скрита от тълпата туристи излязли, за да снимат. Иначе по вътрешните части на стените има интересни фрагменти от близо 15-вековната й история.

След като вечеряхме отново в ресторант Güney се разходихме по нощен Таксим. Таксим е името на квартала, който е сърцето на днешен Истанбул, а по него минава една много дълга пешеходна улица, разделена на две от символа на Таксим – червен трамвай. Може много да се говори за него, но истината е, че трябва да се види и усети. Тълпи от хора, продавачи на дондурма (сладолед) правещи шоу за зяпачите, мирис на всякакви сладки изкушения и силен чай, оглушителна музика и дим от наргилета в момента, в който кривнеш от главната улица, и много повече. Толкова, че да се завърнеш.